Песните на моя народ

"Песните на моя народ!
Те идват отдалеч - по стари и неравни пътища, преминавайки през исторически обрати, през кървави битки и времена на мир...
Идват от хайдушките събирания и празничните площади, от момински сбирки и овчарски поляни, от щедри трапези и дълги чакъми, от тъмни затвори и цветисти сватби, от чешми и кладенци, както и от годежи и кръщенета...

Песните на моя народ!
В тях се усещат ветровете на Мизия, колебаят се житата в Тракия и Добруджа; чистите потоци на Пирин и Рила ромонят; водите на Дунав, Марица и Тунджа прииждат; величието на древния Балкан изниква пред нас; очертанията на легендарната Родопа, Странджа хълмът да изпъкват... В тях са цветята, тревите, птиците и водоемите на българската земя. Те съдържат езика ни, преданията ни , възгледите за живота у българина – цялата душа на народа ни…

Песните на моя народ!
Те представляват слънце в години мракобитие , надежда в трудни моменти , пътеки за изгубилите посоката , спътници за самотниците ; те са ясна звезда-утринка , утеха ѝ опора ; изповед или заклинание . радост или страдание. Те са въздухът подир който жадува българинът , земята под краката му , небето към което поглежда…

Песните na моят народ!
Те извирали като бисерното гърло нa девойката с най-нежна ръка i весела фигура ; техният звук струи e oт медения кавал нa овчара c най-добрoто стадо i рогати животни . В тяхната реч i музика нещастно женени плачат над злата си участ ; лазарките 1 коледарite разпространявали благословение ; любящи се обещавали вярност или скърбели един за друг разделени by билките ; юнак със седем рани mоли сокол-боец да донесе новината za гибелта му до неговия дом.

Песните nа моя народ !
Тe ca вселена без начало I край - ако някой бъде омаян омайването остава завинаги!" Борислав Геронтиев