Аз, бLогинята

Винаги съм била присъстваща в този парадоксален сън, изпълнен с постоянно колебание дали всичко, което преживявам, е истинско или просто продукт на моето въображение. Убедена съм, че всичко около мен е плод на моето подсъзнание и аз сама създавам реалността си – авторка на собственото си безумие и всички хора с имена и лица около мен са участници в някаква игра без правила. Те не са повече от фигури в един сложен сценарий, където непрекъснато изграждам нови структури като велик архитект на вечната търсене; лутайки се между неизменните препятствия и пропасти за преодоляване. В дълбините на подсъзнанието ми обаче лежи нещо измислено от мен – спомени или опити, които никога не са били реални, но достатъчно болезнени да ме подтикват да творя нови сънища един след друг. Всеки живот се наслагва върху предишния до момента, когато картината става невидима.
Уау! Изписах най-дългото изречение досега.
Реалността винаги остава под въпрос.
Никога няма да приема напълно идеята за своето битие.
Милена Фучеджиева