Нехана. Разкази

...Никога не съм си представял, че в един момент няма да нося името на баща си. За да се впиша тук, за да звучи правилно и за да не ме различават от тях, ще взема името Куинс. Нито принуден, нито подложен на политически натиск; никой не ми държи пистолет на главата, за да забравя произхода си. Дори ноктите ми ще останат нежни и розови. Каква отвратителност...

...Всичко изглеждаше едновременно идентично и различно. Жиголо Джо представляваше добрия вариант за любовник – програмиран единствено с цел удоволствие. Създаването на нов живот беше премахнато като ненужно занимание. Хана усещаше лека болка в корема си, която приемаше с досада поради несъвършенствата на човешката природа. Тази болка беше нищо в сравнение с това просто да седиш пред телевизора с дистанционно в ръка като провалена фея без своята магическа пръчка. Може би всъщност магическите пръчки са били обикновени дистанционни устройства, които феите използвали, за да сменят каналите при невидимите зрители от Средновековието? А дали е възможно някои феи действително да са се самоубили? При тази мисъл Хана се намръщи и решително смени канала – време беше за Дискъвъри...