Париж, 18. Антиутопичен роман

Какво би се случило, ако емоциите престанат да съществуват? Ако хората не изпитват любов, не споделят живота си… Какво ще стане, ако сексът стане просто механично действие и проституцията бъде узаконена? Каква би била действителността без книги, а децата ни да бъдат произведени, родени и отгледани изкуствено? Ако самотата се превърне в основен начин на живот...

Всичко това може да се случи не заради диктатура или режим, а напълно доброволно – по желание и вследствие на промяна в потребностите. Животът на Димитри в Париж е идеално организиран – мирен, равномерен и защитен като този на всички останали. Той живее в пълен синхрон с новия ред: няма страхове, нито любов; гняв или радост са непознати. Всичко изглежда прекрасно до момента, когато една вечер непозната жена позвънява на врата му. В противоречие с установения ред той проявява "неразумие" и решава да я посрещне.

Тогава главната редакторка на “Държавния правителствен вестник” прекрачва прага на програмиста-иноватор и стартира неговото нежелано завръщане към миналото. Излизат наяве ужасяващи и необратими държавни тайни; перфектният живот всъщност е поредната голяма лъжа.

В каква степен нашите доброволни действия и решения са истински наши? Можем ли сами да управляваме живота си? Като подреждаме ежедневието си според концепцията за „удобство“, дали душата ни остава удовлетворена?

Тази история разказва за едно бъдеще – близко или далечно; реалистично или невъзможно. Един шокиращ повествование провокира страхове и възкликвания, обогатено с множество носталгични спомени. Пътешествие през забравеното минало - циничните срещу романтиката; безсърдечните пред лицето на любовта. История от утрешния ден започнала още вчера.