А е толкова рано за тръгване: Лирика и пътеписи

Сатурн
изчезва от живота ми.
Той ме напуска.
Но не изпитвам нито мъка,
нито радост.
Думите ми се изнизват,
може би от страх?
Но всичко приключи!
Терминът "обрат" нежно застава
до мен на скута ми.
Може би по-точно е да кажа "абсурд"?
Въпреки че изглеждам цяла, всъщност не съм такава.
И сякаш съм здрава, но това не е вярно.
Борбата, която ме очаква,
прилича повече на карикатура.
По-скоро измислена и безсмислена.
Изчерпана и опустошена отвътре,
нямам представа какво ще донесе новият ден.
Предчувствията
са си заминали сега и те.
А сънищата вече не са пътешествие.
Смениха ги с други!
Кога стана така, че целият аз беше подменен?
Сатурн облече бяла риза
върху мен и си тръгна.
Остави ме в видимо безличие.