На чисто. Стихотворения

Тези стихотворения те завладяват постепенно, като ненатрапчиво ти напомнят за онзи идеален живот, който си мечтал да водиш. Говорят за невъзможния роден край, различния град, алтернативната действителност и стария приятел – всичко това е свързано с мисълта как би могло да бъде иначе с теб.

Поезията представлява свобода не толкова за самоизразяване, а по-скоро за опрощаване на собствената ни същност - независимо дали сме романтични мечтатели или несигурни предатели. Четейки тези редове, успявам да се примиря със себе си и дишането ми става по-леко в мъглата на старата улица; прегръщам тъжно разхвърлянната тълпа и намирам красота в безличната сивота.

Спомням си щастлив с червената връзка, красив с цигара в „Бразилия“ и свободен пред „Св. Александър Невски“ - тогава ме беше грижа, но вече не е така.
Накрая някой трябва да изживее този сладко-кисел живот вместо мен и тази книга ми помага именно аз да го направя, а не моят измислен двойник.
Владислав Тодоров