Единадесет дървени улици

Иван Марков е фотограф, а това е неговата дебютна книга. В нея той демонстрира как може да се снимат изображения без използването на фотоапарат. Изследват се предметите и тяхната същност, животът в неговия външен вид и местата, където всичко се среща. Темите включват любовта, раздялата, малките момичета, които порастват до жени в нашите дни и нощи, както и мъжете, които остават завинаги с детското си усещане.

Книгата има щастлив финал. Необходимо е смелост да се напише нещо с положителен край; биологично погледнато няма гаранция за такъв изход и затова много хора предпочитат да вярват в щастието след приключване на историята. Иван Марков обаче вярва в радостта преди края, а аз виждам талантлив разказвач зад тези думи. Ще искате тази книга никога да свършва — подобно на мен желаете той да продължи писането си.