Ние, феодалните старци

Този текст представлява разказ за учените от моето поколение, които се занимавахме с наука по времето на Брежнев или, ако предпочитате, през епохата на Тодор Живков. Като конкретен пример ще спомена известната школа по кристален растеж, основана от Странски, Кръстанов и Каишев, част от която имах честта да бъда.

Книгата описва как станахме учени – нашите постижения и провали, учителите ни в Университета и научната сфера, както и големите имена в науката, които срещнахме по време на професионалния си път. Освен това разглеждаме отношенията ни с Партията и Държавна сигурност, погледа към науката ни през призмата на световните стандарти и най-вече атмосферата в която живеехме и работихме.

Също така книгата изследва същността на науката - какво означава да си учен и дали обществото печели нещо от тях. Това са личните ми размисли; ако някъде съм допуснал грешки, вината е само моя. /Иван Марков/