Славянските Свети мъченици

**Святост и канонизация: Хронология и типология; Критика и защита на славянското мъченичество**

Монографията "Славянските свети мъченици" представлява интердисциплинарно изследване, което проследява развитието на славянската светост от периода на езичеството до съвременността. Особено внимание е отделено на времевия контекст на мъченичеството, процеса по неговата канонизация и народностната перспектива. В нова светлина са разгледани трансформациите в живота на славяните - от политеистичния индоевропейски мироглед към интеграцията в еврохристиянска цивилизационна общност, както и преходът към новата религия, нейното приемане, утвърждаване и адаптация спрямо монотеизма. Славянските мъченици са систематизирани в основни категории, сред които се открояват мартирите от епохата на двуверието, жертвите пред лицето на светската власт, конфесионалните противоречия, религиозните конфликти и тоталитарните режими. Освен това акцентът пада върху династичната светост при славяните и балканското новомъченичество като важен аспект.

За пръв път се извършва сборен анализ и класификация на жертвите под тоталитаризъм с обяснение за причината зад растежа на славянското мъченичество през XX век въпреки че в края на Средновековието европейското такова намалява.

Професор Панайот Карагъозов преподава сравнителна история на славянските литератури в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той защитава докторантури по сравнително литературознание, полска литература и славистика през 1986 г., 1989 г. и 2005 г. във Карловия университет в Прага и родния си университет. От 1992 година той е доцент а от 2006 година професор в Катедрата по славянски литератури – пост, който ръководи от 2005 година насам. Бил е гост-професор както във Карловия (между 1997-2002), така също така във Хокайдския университет (от 2002-2003) след което често изнася лекции по различни научни институции в Европа Азия.

Карагъозов носител е наградата "Заслужил за полската култура" (1991). Автор е над редица книги като "Самосознание словесности", "Полската поезия между двете световни войни", "Някогашните славяни днес" както стихосбирките „Почерк“(1997) “Почерк~plus” (2006). За преводната си работа върху творбата Целувки (1991) получава признание от Съюза на преводачите у нас с награда присъдена му със съдействие от Полския културен институт в България . Негови публикации са разпространени досега най-малко осем различни езикови версии навсякъде из Европа , Азия та даже Америка.