Една и съща река

Поетът Валентин Дишев е първият, който характеризира прозата на Здравка Евтимова с термина „митически реализъм“. Тази концепция обхваща способността на авторката да изгражда съвременни митове; чрез остър реализъм и дълбочина тя достига до истини за настоящето, които имат връзки с миналото и предвиждания за бъдещето.

Романът на Здравка Евтимова „Една и съща река“ разказва историите на три сестри – Люба, Сара и Пирина, живеещи в малкия български град Радомир. Пирина пее песни без мелодия или думи, но те успокояват тъгата; Сара често сменя партньорите си, а един от тях построява църква специално за нея – когато самотните се молят там, скоро намират своята любов. Люба прекарва толкова много време в четене, че почти изчезва от реалността около себе си; това я прави привлекателна по необичаен начин. Никога не стъпваме два пъти в една и съща река. В произведението на Здравка Евтимова реката не следва плана на вселената, а посоката й зависи от песните на героите.