Лятото на 1913 г.

Сто години след жестокото разрушение, ние помним, но не търсим отмъщение!

Помним загубената ни Тракия - скъпа и незабравима родна земя на нашите предци - но не се стремим към мстителни действия, не сме завладели дори малко чужда територия.

Не забравяме унизените сто двадесет древни църкви, белоснежните единадесет манастира и сто тридесет и шестте осветени параклиса - обаче не отмъщаваме; не сме разрушили нито една джамия, синагога или нехристиянски храм.

Не забравяме разорените двеста и единадесет начални училища, както и двете мъжки гимназии и една девическа - но вместо да се Revenge-уваме, открихме нашето образование за всички граждани в страната ни и по света.

Не забравяме факта, че в Тракия ние като тракийци нямахме армия или полиция; имаше само достойните двеста двадесет и шест свещеници и триста тридесет и три учители – но все пак не отмъщаваме за тяхната жертва.

Не забравяме как Тракия беше освободена благодарение на победите през Балканската война и Руско-турската война, а после злощастно поробена чрез политически договори – но няма да търсим възмездие за тази огромна несправедливост! /Никола Инджов/