А иначе дипломацията е сериозен занаят

Първият, който ми предложи работа от чуждите разузнавания, беше британският ми колега, дипломат в посолството им. Поддържахме ползотворни отношения и обменяхме идеи относно вътрешнополитическата ситуация в Турция. Той учтиво и открито, по типично английски начин, ми каза: „Ако желаеш, можеш да дойдеш да живееш в Лондон“, като с цялото си поведение ясно показваше какво всъщност ме пита и че осъзнавам смисъла на неговите думи. По същия учтив и директен начин му отказах. Сега си мисля, че ако бях приел това предложение тогава, булевард „ГеМеДимитров“ в София може би щеше да носи името булевард „ПъГъВоденски", тъй като британците наскоро разсекретиха документи за Г.М.Димитров и установиха, че е бил техен агент.

Руснаците също проявяваха интерес към мен - за тях бях „един от тях“, тъй като учех в Москва и отлично владеех руския език. Ако бях решил да работя за съветското разузнаване, сега градинката „Генерал Заимов“ можеше да се нарича градинка „Полковник Воденски“...

Но вместо да приема едно или повече от тези предложения и така да стана уважаван човек у нас, реших със здрав разум да служа на българското военно разузнаване и сега страдам от обществено неодобрение...