Арбат, мой Арбат

За Володя Висоцки бих създал песен:
ето още един, който отпочина в широката земя.
Твърдят, че е сгрешил и преждевременно угасила свещта му,
но явно така е решил, а безгрешни хора няма.

Раздялата ще бъде кратка: само миг или два,
скоро по същия път и ние ще продължим напред.
Но докато неговият дрезгав баритон все още звучи над Москва,
нека заедно да се усмихнем малко и да поплачем.

Бих написал песен за Володя Висоцки и я изпял,
но ръката ми трепери и стиховете ми звучат несигурно.
В белоснежния небесен свод над Москва лети бял щъркел...
А на черноземната пръст в Москва седи черният щъркел.