Сбогуване с времето

Има ли значение една точка? Един подпис? Подписът представлява личното съгласие. Точката е завършек. В обичайния ред на нещата, след писане идват текст, изречение, дума и буква. А ако точката стои след подписа?

Той е бил ясен и категоричен; с точки и черти над буквите — строги линии, красиви извивки и артистично четлив почерк. Такъв е бил неговият калиграф — самотник-бунтар в унгарската литература: мислител-еретик, вулканичен мъдрец и многожанров майстор на словото.

„Роден съм през 1888 година. След множество перипетии станах учител и писател. Сега преподавам в университет. Работил съм много, преживял съм няколко сериозни кризи и вече се чувствам уморен."

Взискателен както към себе си, така и към другите или всичко написано от него — такова беше неговото самоопределение. Понякога сбит, а друг път дългоразсъждаващ — той оставя зад себе си богато творчество. От стиховете му ви предлагаме четиридесет великолепно преведени творби от Георги Крумов; той непрекъснато ги преработвал и усъвършенствал.

Независимо дали са написани в младостта или по-късно, всяка лирическа творба носи „красиво благородство". Те съдържат спомени от „тромави столетия" преплетени с бурни мигове на жажда за знание.

Често го нападали или игнорирали заради дългите му редове със сложна структура, изпълнени с митологии и чувства.

„Като падаща звезда сред останалите бях аз", казва той за своя път; "в мен горят единствено четири стени..." Три точки или може би повече...

Автор на уникална естетика... работещ върху видения в изкуството, драматургията и прочутия роман „История на жена ми", награден с премия „Кошут“ (предложена за Нобелова награда през 1965 г.), починал през 1967 г.. Надявам се първата ви среща (первата книга на български) с Милан Фющ – „потомък на пророци“, да бъде вдъхновяваща.

***

БЕЗНАДЕЖДНО
О мои мисли! Лехи от ненужни плевели,
в които всеки нежнен кълн е затъпкан,
под натиска на ранна буря...

Но там все пак чудният бучиниш цъфти
и конският босилек разцъфва.
Примигвайки като малък грях вечерницата нощем.

С какво мога тук да успокоя душата?
Какво би внесло радост тук?
Може би плевелът под солзите?
Всичко тук само потъмнява,
телето ми поглъща тъмнотa
и ръцете му отново ме обгръщат —
преходността."