Себастиан в съня

„...Смятам, че е ужасно да живееш постоянно с усещането за животинските инстинкти, които движат съществуването през вековете. В себе си усетих ужасяващи потенциали, долавях и чувствах как в кръвта ми ехтят демоните – хиляди дяволи със своите копия, които довеждат плътта до лудост. Какъв смразяващ кошмар! Но днес тази представа за света отново потъна в забвение; неща ми изглеждат далечни, а техните гласове още по-далечни. Слушам единствено с духовното си ухо мелодиите вътре в мен и умореното ми око отново вижда свои собствени картини, много по-красиви от реалността! Аз съм сам със себе си, аз съм свой собствен свят!...”
Из писмо на Тракл до Мина, 5 октомври 1908 г."