Тиха книга

Първият текст, който ще откриете при разлистването на страниците, изглежда сякаш е поставен извън самата книга; той я наблюдава отстрани и оценява съдържанието ѝ:

"Смъртта представлява език.
Отдавна съм го осъзнал.
Бях около три години, когато за пръв път го изпитах.
В началото погледът ти се отдръпва навътре, виждаш как езикът в устата ти започва да се увеличава. Ужасът разбива съзнанието ти на парчета - няма слюнка и езикът продължава да расте, обхваща всичко около себе си, поглъща зрението ти. Настава тъмнина и вече не съществувам - само огромен, всеобхватен език.

Смъртта е застинал език...
Може би затова реших да пиша..."

Двойната корица, която също изглежда извън книгата, прикрива друг текст – той предоставя възможност за ново прочитане през леко изменена перспектива...

Л. Бучинска споделя впечатленията си от срещата с произведението: "Изключително нежно усещане; изискано и ненатрапчиво в същото време безмилостно... В него липсва всякакво проявление на суета. Загадката се крие в структурата – то не е просто дреха, а дълбочина."