Новий завет на Господа нашего Исуса Христа

Първата Библия на български език е издадена през 1871 година в печатницата на А. Х. Бояджиян в Цариград, като за основа е използван преводът на Константин Фотинов, Христодул Сичан-Николов и Петко Славейков. Този превод е резултат от дългогодишен усилие, продължило над 33 години. Изключителният избор на подходящи изразни средства от българския език, които да предадат смисъла на оригиналния текст, прави тази версия уникална и търсена и до ден-днешен. Позната е още като Цариградското издание или Библията на Славейков.

Обаче само четиридесет години след публикуването й, тя започва да бъде трудна за разбиране поради бързите изменения в родния ни език след възстановяването на Българската държава през 1878 г. Поради това се наложило библейският текст да бъде адаптиран към новия правопис в началото на 20-ти век и така през 1913 г. се появява осъвременено издание на първия български превод. В него с умение са заменени остарелите букви и думите с тяхно съдържание, без да се променя значението им; същевременно оригиналният синтаксис от текста от 1871 г. остава запазен.

В наши дни, начело с 21-ви век, пак срещаме затруднения при ползването на обновената Библия от 1913 г., която вече не звучи напълно актуално езиково. Отново стои въпросът за модернизиране правописа без загуба на автентичността му.
Затова настоящето издание предлага оригиналния текст на Новия Завет от 1913 г., но само са направени замени за отпадналите букви. За улеснение при четене са добавени обяснения относно остарелите термини и специфични библийни понятия. Освен това трябва да отбележим, че курсивните думи не принадлежат към оригинала и служат единствено за пояснение; те остават такива каквито са били в първоначалното българско издание of the Bible