Тълкувание на Псалтира ч.1

Настоящата книга на псалмите, общо казано, е творение на пророк Давид, наречен от Самия Бог "отрок Божий". Той обещава да защити този град заради Себе Си и заради Моя отрок Давид (4 Цар. 20:6 - слав.), който е баща на Иисус Христос по плът, както се споменава в Книгата за рождеството Му – Син Давидов (Мат. 1:1). Ако накратко представим други негови титли, можем да кажем следното: Давид е основателят на тази книга; той единствен след Авраам е станал отец на народите; нашият духовен Орфей и първият майстор на добродетелите.

Давид също така предизвестява трите лица в едно Божество; той бил пастир и велик войн, пророк и цар. Освен това той стал сърце, език и перо на Небесния Цар, притежавайки всички добродетели, които преобразяват човека в божие подобие.

Този велик мъж — Давид — беше синът на Иесей и най-малкият между братята си. Въпреки че не привличаше внимание с външността си, душевната му красота го правела много по-богат отколкото всички военачалници или законодатели благодарение на разнообразните божествени дарове у него. Той бе смирен духом и благороден по природа; мъжествен като характер и силен физически; владеещ себе си но дружелюбен към другите; отличаващ се с високи мисли съчетани със скромност; приятелски настроен и бързоговорещ.

В допълнение към всичките му качества ще подчертая две важни – неговата мъдрост и смелост. За своята мъдрост самият Давид говори дълбокомислено: „ръцете ми направиха органа, пръстите ми нагласяваха псалтир" (в псалома: Бях най-малък от братята си). Така виждаме че истинската мъдрост представлява хармония между думите и действията. Сред словесните науки именно стройността се счита за върховна част от философията – тя обединява различните аспекти помежду им чрез взаимно разбиране във всичко. Следователно онзи който усети знание за стройността в себе си фактически осъзнава цялото битие./.../