Заучена безпомощност и самосаботиране

Заучената безпомощност и самосаботирането играят неадаптивна защитна роля, която води до намалена лична ефективност и по-ниско усещане за благополучие. Въпреки това, техният ефект се влияе от начина, по който човек възприема себе си и активно осмисля наличните опции.

Изследването на заучената безпомощност и самосаботирането допълва предишни проучвания относно стратегиите за справяне с психичното благополучие и усилията да се постигне оптимална себеефективност. Всяка реакция е анализирана в контекста на конкретния опит на индивида при поддържането на баланс между него и средата му, като акцентът е поставен върху ефективността или неефективността ѝ. Получените резултати показват какво е най-подходящо за определени обстоятелства по време на изследването.

Необходимостта от намиране и запазване на смисъл в различните аспекти на живота е важна, тъй като липсата му може да доведе до криза свързана с търсенето на цел в условията на несигурност. Когато контролът над ситуацията изглежда компрометиран, това затруднява процеса. Общото схващане е, че процъфтяването може да бъде научено и реализирано; основната структура, която подпомага този процес, включва проактивния майндфулнес – активното саморазмишление относно препятствията и възможностите във всяка ситуация, както и предприемането на проактивни действия. Изследването разширява пътищата към достигане на процъфтяване.