В процепа на хоризонта [Стихотворения]

Особено ми впечатлява в творчеството на Ранчев един съществен аспект от моралната нагласа на лирическия му герой. Той изглежда, че е дълбоко ангажиран да извлича анонимни фрагменти от словото и действията на непознати личности около себе си. Въпреки това, не го прави с цел да ги запази за вечността – нито искрено, нито лицемерно; той не се опитва да ги спаси или „възпее”. Вместо това, той просто ги съхранява в контекста на тяхната мимолетност, сякаш ловко подчертава оригиналността на репликата, настроението или действието за кратък момент и след това продължава напред. Това придава ценна психологическа автентичност на значимия поет.