Изкуството на прехода: Проблемът неконвенционално изкуство в България

Много малко са изследванията, които аналитично разглеждат съвременните художествени процеси в България. Книгата на изкуствоведката Галина Лардева поставя акцент върху трансформацията, която настъпва от средата на 80-те до средата на 90-те години на ХХ век, когато артистичните практики започват да се отклоняват от традиционното платно и бои и насочват вниманието си към перформативността, обществените действия и динамиката на самия процес. В произведението се анализира новият подход към разбирането на изкуството, при който творбите губят своята „изобразителност“ и вместо това се фокусират върху контекста за създаване.

Лардева използва значително количество текстове относно изкуството от този период, включително рецензии и статии. Чрез тях тя изгражда обширна археология на разбиранията за изкуство през разглеждания времеви интервал. Процесът по осмисляне на „новите форми“ протича в разнообразна и нееднородна рецептивна среда – това е основната идея в труда; описването именно на тази среда представлява отправната точка.

Понятието "неконвенционални форми" напомня за Колумбовото откритие – зад значимостта му стои объркване по отношение на предмета или термина. Фактът, че няма строго определени конвенционални или неконвенционални формати е толкова очевиден (по подобен начин), колкото реалността, че Америка не е Индия. От тези естествени факти произлизат различни нагласи и възприятия, които книгата „Изкуство на прехода“ систематизира.

Тази детайлна панорама предлага интелектуална радикалност, отказвайки да приема без въпроси свидетелства и факти като дадености.

Борис Минков