Въведение в теорията и практиката на църковната музика

Основният труд на Хрисант Мадитски, озаглавен „Голяма теория на музиката“, е написан през 1814 г. и се съхранява в ръкопис. Тази работа обобщава усилията на тримата музикоучители – Хрисант, Хурмузий и Григорий, които са дълбоко запознати с певческата традиция и оказват значително влияние върху развитието на балканската (византийска) църковна музика. Появата на Новия метод за записване на нововизантийската (новогръцка) музика е резултат от напредъка в църковнопевческото изкуство и промените в обществото. Делото им поставя основите за развитие във всички области на църковната музикална теория, без да отхвърля предходните достижения. Затова Новият метод може да бъде разглеждан като важен момент в еволюцията на византийската музика; той цели усъвършенстването на старите практики, вдъхновявайки се до голяма степен от принципите на западноевропейската музыкология. Този исторически процес има свои особености в контекста на източноправославния балкански регион и заслужава внимателно проучване.
д-р Мария Капетаниу