Социологията като проект

Ако съвременната социология представлява постоянно обновление на първоначалния дисциплинарен проект, който е улеснил нейното развитие благодарение на разграничаването на предмета и методите в средата на XIX век, как се изгражда и развива тази социална наука в специфичните условия на българското общество след Втората световна война до края на 80-те години?

Предложената интерпретация цели да анализира предизвикателствата пред дисциплинарната идентичност на социологията при появата на нови характеристики свързани с обекта и контекста на научноизследователската практика – именно в рамките на новото социалистическо общество, което постепенно се разкрива като тоталитарно. Затова тук обсъждаме връзката между социологията и обществото, методологията и идеологията, учените и властовите структури; разглеждаме стратегиите както от научна гледна точка, така и политически аспекти. Анализираме политизирания език в социологическите изследвания и влиянието му върху политическото мислене. Целим да проучим какво знание произвежда социологията в един организиран по тоталитарен начин социален свят - не за да осъдим или оправдаем това знание, а за да открием собствените ресурси, наложени ограничения и многобройни външни натискания.

Ако читателят успее да признае или оспори направените заключения относно развитието на българската социология през периода 1945-1989 година, това ще бъде най-силното доказателство че става дума не само за характеристиките й като дисциплина, а за проблематичните области около практиката й.