Записки под възглавката

Дори ако в периода Хейан (VIII – XII век) бяха създадени единствено “Генджи-моногатари” и “Записки под възглавката”, това все пак щеше да бъде смятано за “златен век” на японската литература.

“Записки под възглавката” може да се определи като уникална енциклопедия на времето си. Сей Шонагон сама споделя: “Писах за интересните моменти от живота, за красивите хора, които срещнах; моите записки съдържат много стихотворения; описвала съм дърветата, птиците и насекомите…” Трябва да признаем, че нищо не е останало незабелязано от нейния наблюдателен поглед.

Творбата “Записки под възглавката” (от началото на XI век) поставя основите на нов жанр в японската литература - "дзуйхицу", което буквално означава "следвайки четката". Това изключително произведение е оформено от самостоятелни разнородни глави (на японски: "дан"), свързани произволно помежду си. Както и да ги организираме, редът им няма да наруши цялостта на творението, тъй като тя не зависи от стриктна композиционна структура.