Историята на една любов; Ч. 2

"Бяха изминали четири месеца преди да си отиде.
Майка ми беше облечена в цветния си пеньоар и седеше на дивана, на любимото си място, под голямата снимка с мен и баща ми от лятото на 1946 година. Това вероятно бе единственото щастливо лято в техния живот.
Тя се съгласи да я заснема с видеокамера - сега смятам, че е имала някакво предчувствие за края.
Четири поредни следобеда идвах при нея. Включвах камерата и я слушах. Понякога й задавах въпроси.
Телефонът често звънеше и ни прекъсваше.
Синът ми Асен влизаше, тъй като го търсеха от „Монитор", където той все още работи като кореспондент.
В един момент доведохме Тамарка, дъщерята на малкия ми син Недялко - тя беше само три месеца стара и мама я видя за първи и последен път – своята единствена правнучка, родена през годината на смъртта й./.../"