Старомодна поезия

Сега, след много години, отново усетих поетичната вихрушка. Бях на 16, когато написването на стихотворения беше неизменна част от живота ми. Всеки ден посещавах морската градина, сядах на пейка до паметника на Пушкин и се потапях в състояние на самохипноза. Благодаря на съдбата, че днес чувствам същото. Освободен от театрални ангажименти и всякакви служебни задължения, далеч от политически изкушения и суета - имам желание да пиша поезия. И всъщност пиша… Това, което ви представям е творено след 2000 година, като повечето е написано през януари и февруари 2002 г. Не мога да твърдя дали това е най-добрата ми книга, но смятам, че е най-стегнатата и изпята в един дъх./Недялко Йорданов/