Особености на гръцкия език в периода IV-VI век по епиграфски данни от България

Езиковите характеристики на гръцките надписи от IV до VI век, открити на територията на съвременна България, показват общите тенденции в късното койне, установени чрез епиграфския материал от различни региони на империята. Изследването обхваща периода на Късната античност, когато се завършва преходът към средногръцкия (византийски) език и новата християнска религия започва да се утвърдява в културно-исторически план. В представения труд се разглежда връзката между тези два процеса и как езиковите явления са свързани с християнизацията в тракийските области на Източната Римска империя. Епиграфските паметници служат като ценен източник за говоримия гръцки след I век, при който единственият литературен извор остава Новият завет. Те предоставят информация относно имената на първите християнски епископи и йерархичната структура на клира, както и за конфликтите между ариани и православни през IV век в днешните български земи. Особено внимание е отделено на използването на специализирана християнска лексика и антропонимии, както и символи, формули и акламации типични за стилистиката и оформлението на късноантичните надписи.

Албена Мирчева-Жечкова притежава диплома по класическа филология и след завършване преподава старогръцки език в НГДЕК „Св. Константин-Кирил Философ“ и СУ „Св. Климент Охридски“. Темата ѝ за докторската дисертация е "Особености на гръцкия език в периода IV–VI век по епиграфски данни от България". В момента тя работи като доцент в катедрата по "Общо, индоевропейско и балканско езикознание" във Факултета по славянски филологии, където води лекции по общо语言ознание以及 палеобалканските езици。Научният ѝ интерес включва предимно изследвания върху старогръцкия、тракийския及其他 палеобалканских языков; тя също така e автор na книгata „Увод в палеобалканистиката“ (2017).