Библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин. Каталогът на библиотеката (1837-1887)
Издателство: | УИ "Св. Климент Охридски" |
Брой страници: | 594 |
Година на издаване: | 2025 |
Дата на издаване: | 2025-01-29 |
ISBN: | 9789540759586 |
SKU: | 65710490006 |
Размери: | 18x24 |
Тегло: | 1056 грама |
Корици: | ТВЪРДИ |
Цена: | 40 лв. |
Настоящото изследване разглежда обема и тематичното разнообразие на библиотечния фонд в Библиотеката, основана между 1802 и 1803 г. във Видин от Осман Пазвантоглу (1758–1807). Основен източник за информация е оригиналният каталог. Фондът произхожда от личната библиотека на баща му – еничарския ага Йомер бин Пасбан-заде (убит през 1788 г.), към която са добавени дарения от над 115 лица. През периода 1848-1849 г. се създава Видинската вакъфска библиотека, която по-късно става обществена градска библиотека с цел да удовлетворява нуждите на местното мюсюлманско население по отношение на четене, образование и контакт с книгите. Тази библиотека остава известна сред хората като Библиотеката на Осман Пазвантоглу. В началото на 1888 г., две трети от нейните книги са предадени на османската власт и прехвърлени в Истанбул, където се помещават в библиотеката за ръкописи „Беязът“. Изследването включва също така 696 тома ръкописни и стари печатни произведения, които остават в Националната библиотека в София; сред тях има европейски публикации и копия от основателя на турската печатница Ибрахим Мютеферрика (умрял през 1747 г.). Задачата пред настоящите и бъдещи учени от България, Турция и други страни е да разкрият напълно фонда на тази уникална biblioteca, основана от активна личност във Видин. Проучването предлага насоки и идеи за реализиране на тази амбициозна цел.
***
Професор д-р Стоянка Кендерова посвещава кариерата си в отдела „Ориенталски сбирки“ при Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, където постъпва след завършване на образованието си по специалност "Турска филология" със вторична специализация "Френски език" в СУ „Св. Климент Охридски“. Работата ? включва обработка и научно описание на архивни документи及 ръкописи написани както auf осмaнтoтурски , така аpабский язык . За усъвършенстване през 1974 година тя преминава интензивен курс по арабски език в института „Бургиба“ в Тунис; практически опит натрупала e библиотеки́те нa Багдад και Мосул през 1976-та година . През1986 gд защитила докторска дисертация относно темата “Сведения ал-Идриси о Балканах” Института по изтокознание към АН Русия Санкт Петербург (днес Институт за източни ръкописи). Специализирала e cпециализиран център Скиллитър за османистични проучвания Кеймбридж(1991)以及 Instituto de Filología Aрабская секция),Мадрид(2002)。 Преподавач i оханурван преподавател osmanoturki дипломатика катедра tюркология Alтайистика Университета Св。Целеводеи начини полезности област kodikologiyata,Средновековна арабска географика историческа литература,История медицина historia bibliotecza Osmanlijski imперии。
.
.