Козел

През 1970 година Йордан Радичков създава произведението „Козел“. Спомняйки си за него, авторът споделя: „…нека разкрия някои свои тайни; темата, която ме интересуваше, беше 'примитивът'. Опитвах се да разгледам неговата вътрешна страна в максимална степен.“

В един момент в живота на самотния козар Йоно и неговия козел нахлуват няколко ярки палатки. Група изследователи идва в техния край с цел да открие скални рисунки. Визии от света на Йоно започват да се преплитат с реалността, което затруднява читателя и героя да различават истинските преживявания от халюцинациите. Нещо древно постепенно узрява във вътрешния свят и чувствата на героите напомнят за себе си.

„Човешката душа прилича на планина. В нея расте всякакъв вид билка, мухи летят навсякъде и какви ли не странности се крият сред храсталаците. Цял живот е нужен, за да надникнеш поне в една от тайните й; цялото време ще ти е нужно само за да опознаеш малка част от сенчестите дълбини на собствената си душа. Видение може да премине без следа зад себе си; друга следа можеш случайно да забележиш, без дори да знаеш какво я е оставило там. Човек рядко има смелостта да вземе брадвата и да започне работа по прокарването на пътища из своята душа. Затова не трябва da ни учудва фактът, че много пътеки са обрасли и остават скрити под тревата – много трънливи растения са се разпространили и мрак царува по усойните места.“