Свирепо настроение (твърда корица)

„Свирепо настроение“ излиза на бял свят през 1965 година и веднага предизвиква объркване сред литературната критика в България, която не успява да формулира какво точно представлява този сборник.

Текстовете в него съчетават абсурдни разкази, притчи и небивалици, като паралелно предлагат уникален поглед върху дълбочината на човешката душа. Читателят непрекъснато усеща ироничната усмивка на автора, внимателно скрита във всеки един от хумористичните и дълбоки текстове.

Героите са многообразни – от мистични същества до изгубени в българските села скандинавци, високомерна патица, вечната лисица, играеща мъртва, загубени прасета и прочутия Гоца Герасков – множество образи обитават света на Радичков.

Много критици по това време определят книгата за провал на младия автор, сравнявайки го с Йовков и Елин Пелин. Въпреки това има такива, които осъзнават значимостта й като една от най-важните колекции разкази в българската литература.

Десетилетия минават преди „Свирепо настроение“ да бъде признато за книга, която завинаги променя нашата литература.

С тази творба Йордан Радичков заявява нова литературна естетика. Историите му се делят на две части и получават място в литературния канон благодарение на своето уникално присъствие и дълбочина. Досега никой не е успял напълно да опише този забележителен свят.

Сред разказите читателите могат да открият мистериозния Верблюд на Радичков; вечната история „Лебеди мои“, първата версия на пиесата „Януари“ под формата на разказ; както и едно от най-запомнящите се словосъчетания в съвременния български език - „Мамка му и прасе!“, което остава любимо за поколения наред.