Легенди и истини в българската история

Историците гледат на легендите с недоверие, считайки ги за фолклор без научна стойност; те не представляват документи, а по-скоро народни творения. На основата на преданията не може да се проведе сериозно изследване, но легендата все пак е близо до истината.

Терминът произлиза от латинската дума legere – „чета“, която носи вътрешния смисъл „онова, което заслужава да бъде прочетено“.

Само малка част от експертите изучават тези истории, докато мнозина любители им отдават доверие и разкриват тайните на миналото; понякога стигат до значителни открития.

Класически пример в това отношение е Хайнрих Шлиман. Този ентусиаст археолог започва своето пътуване вдъхновен от Омировата "Илиада", попадаща в света на легендите. Той извършва разкопки в Хисарлъка край Мала Азия и Микена на Пелопонес. Неговите находки - съкровището на Приам и маската на Агамемнон - виждат бял свят. Въпреки че тези артефакти не принадлежат към времето на Троянската война, те оставят следа в златната история на световната археология.

Как стои ситуацията у нас?

Отговорът идва чрез монографията „Легенди и истини в българската история“.