За радостта и езика. Разговор в писма с Георги Господинов

Когато размишлявам за преминатия път, изпълва ме радост, че успях да запазя поезията си непокътната през нашето тоталитарно време и че направих живота си значим, придавайки му усмивка.
Иван Теофилов

Това не е обичайното интервю или анкета, а разговор в писмена форма – споделяне на мисли и спомени… Представлява епистоларен роман. Започваме в края на януари 2021 г. и завършваме в късната есен на 2022 г., когато тревогата вече е налице. Началото ни бе поставено по време на пандемия, а финалът съвпада с война и един още по-объркан свят. Съчетахме различни времена, изградихме дом от минало, възкресихме гласове и личности… Съхранявам всички писма, които придружиха моите отговори. В едно от тях пишеше: „… не зная как биха се развили личните ни истории в този кошмар“. Надявам се все пак да намерим спасение, Иване. Нямаме друго освен човешките си преживявания в такива трудни моменти. Благодаря ти за този щедър дом на паметта ти – място за всичко: хората около нас, събитията от миналото и цели епохи; дори отделни дни и следобеди.
Георги Господинов