Книга за българския народ

Темата за недостатъците на властта винаги е била и ще продължи да бъде предмет на обществено внимание. В своята сатирична творба „Книга за българския народ“ Стоян Михайловски разглежда характеристиките на деспотичното управление, при което политическата корупция се приема като най-висша добродетел.

Авторът избира османския везир Абдулрахман паша за главен персонаж, представяйки времето, когато българите все още не са освободени. Според везира успешният управник трябва да поддържа народа в състояние на незнание и зависимост, да управлява чрез разврат и корупция, а ако е необходимо – да прибягва до насилие срещу недоволните.

С произведението си Михайловски косвено критикува и политическия елит в България, който само две десетилетия след Освобождението многократно е злоупотребявал с правомощията си.

В „Книга за българския народ“ читателят може да види, че социално-политическите проблеми от миналото не се различават значително от настоящите; затова тя е посветена на „всички страдалци, унижавани и угнетявани“.