Вдън гората Дикчам

„Вдън гората Дикчам“ е без съмнение най-съществената творба за Божинов, тъй като представлява неговия дебют и задава основния тон и стил. Можем да твърдим, че без нея романът „Калуня-каля“, който се появява две десетилетия по-късно и може да бъде наречен един от шедьоврите на българската литература, нямаше да съществува – той е извор на вдъхновение от многобройните малки поточета с литературна стойност, които започват да текат още през 60-те години (нежни времена!).

В своята първа книга, както и в следващото си произведение „Юлень“, писателят веднага демонстрира автентичността си. Той знае какво го интересува като автор, осъзнава посланието си и вече има ясна представа как трябва да го изрази.

Божинов записал в един от своите бележници: Писането трябва да е такова, каквото е говоренето ти. Разбира се, при условие че твоят начин на говорене носи значимост. Ако имаш важни идеи за другите. Ако самият ти притежаваш значение... И не е необходимо винаги да подписваш работата си; тя трябва сама по себе си да бъде разпознаваемо качество - всичко това сгъстено до форма на запечатан мед.

Интересното е, че думата „дикчам“ произлиза от турски език и означава „прав чам“ или „прав бор“. Така Георги Божинов навлиза в литературата с устойчивост подобно на прав бор.
Той остана верен на този образ: дикчам – Божинов.
Животът му бе изпълнен с трудности и много години прекарани в самота.
Но както споделя някъде: Земята продължава да се върти, светът също движи напред и постепенно всичко намира мястото си. А той вече не остава сам.
Милка Божинова-Рускова