Живот без маска

Има всякакви мързеливци, и колкото щеш! – реших да се противопоставя на редактора. Съществуват хора, които не се замислят къде и с кого да отидат, те просто живеят в собствения си свят. Моите мързеливци са загрижени за онези многобройни групи, които бързат да работят денем и нощем...

Точно така! Средностатистическият човек е вената и кръвоносната система на държавата; той използва ръцете и краката си, а умът му бездейства или мечтае.

Не разбираш ли? Умствената немощ на държавните мързеливци не му оставя мир. Разумът и духът му обикалят. Има легло, но сънят го избягва... Разбира се, че въстава срещу себе си. Именно това! Работи с по-висшите функции вместо с крайниците си. Не-не, не мечтае в смисъл на изразходване на въображението си; той не превръща фантазиите в стремежи или мечтите в цели – просто живее с тях. Както героите от произведенията на Дюма стоят готови да защитават краля (най-вече самия себе си), така моят герой наблюдава белия лист...

Разбира се! „Крушата никога не пада далеч“ – така ще възпита децата си... И два живота няма да му стигнат за оправдание пред тези след него със широко отворени очи, които ще осъзнаят как повече е работил... Единственото което лентяйството и разказвачът ще занесат със себе си в черната земя е всичко онова, което не е успял да напише върху белия лист за бъдещето...

Авторът