Молитва към човека. Антология

С Георги Братанов ни свързваше само литературата. Никога не сме обсъждали нищо друго, освен поезия. Преди почти 50 години, около 1970-1971 г., основахме литературен клуб в Софийския университет между Юридическия факултет и Българска филология. Аз съм от Плевен, а той - от Ямбол. Неусетно се сближихме по диагонала на страната. Спомням си, че той беше един от главните инициатори за клуба, тъй като бързо привлече и други таланти от Ямбол - Димитър Кралев с неговите приятели Яръмов и Димитър Вълев, както и Недялко Вълев, който въпреки лудостта си по поезия остава разумен. Прекарахме две години в този омагьосан свят на стиховете и срещите с автори като Далчев.

След известно време Гошо спря да идва на срещите в клуба; чух, че има проблеми със зрението си. За кратко време успя да изгради сериозна репутация сред поетичната общност.

Както съдбата ме водеше към Ямбол, веднъж го видях да върви по улица "Раковска". От едната страна държеше жена си под ръка, а от другата – детето си. Беше напълно слепец вече и известен поет. При първото ми виждане мислено повтарях: „Ямболският Омир”. Сега публично разкривам това чувство – макар да е загубил зрението си, душата му продължаваше да вижда до момента когато тя се възнесе на небето. Ямболският Омир остана значима фигура за ямболската литература и градът определено заслужава повторно да бъде прочетена творчеството му; всъщност всяко населено място би трябвало!
Стефан Личев