Ако някога успееш. Стихове

Сигурен съм, че някои ще сметнат тези стихотворения за прекалено сантиментални. В контекста на утвърдените или претендиращи за канон в съвременната поезия шаблони, тези строфи действително изглеждат уязвими и беззащитни.

Въпреки това, други могат да открият в тях най-същественото – духа на всичко онова, което наричаме поезия. А именно: смелостта да се изправиш пред себе си, насладата от свободата да чувстваш тъга и уважението към лириката като начин за възприемане на света.

Много от творбите на Борис Жогов наподобяват песни, изпълнявани от бард, който танцува край ръба на сантимента с хипнотичен стил.

Пожелавам успех и на този тип изящна литература, чиито звънливи рими и меланхолични настроения носталгично ни припомнят символистите. И само среднощното уиски в тях ни връща към реалността – не става въпрос за днешния ден; все пак оставаме такива – винаги извън мястото си, разколебани и бездомни...

Бойко Ламбовски