Литературният сказ и проявите му в българската проза

Проучването разглежда методите, чрез които писменото слово може да създаде "илюзия" за устно произнасяне и потенциалния положителен ефект от този процес. Книгата свързва теоретичните аспекти с историческите обяснения на сказа и разкрива механизмите на неговото литературноисторическо развитие. Тя акцентира върху логиката на възникването и оформянето му, както и ярките прояви в прозата на Чудомир, а също така и съвременните му изрази в творбите на Николай Хайтов и Йордан Радичков. Изследването е успешен опит да се демонстрира значимостта на "сказа" като стилова техника за разказване и неговото значение като категория в теорията за повествованието.