Самотни илюзии. Литературни приписки

Новата, трета книга на Димитър Бечев, озаглавена „Самотни илюзии”, притежава поне две характерни черти. Първата от тях е свързана с това, че текстът включва литературно-критически анализи, които авторът сам нарича литературни приписки. С едно намигване той ни насочва към каноничната старобългарска литература, където не е било обичайно да се показва лицето на автора или изобщо да съществува такъв; вместо това се е следвал т.нар. литературен етикет.

На страниците на „Самотни илюзии”, които са малко над 200, читателят ще може да открие интерпретации на произведенията на белетристи като Димитър Яръмов – писател, към чиято проза Бечев изпитва дълбока привързаност още от студентските си години в Пловдивския университет. В този град, под влияние до известна степен на настоящия доцент по теория на литературата Атанас Бучков, Митко за първи път навлиза в света на Яръмов и Атанас Теодоров и впоследствие превръща тази страст в дипломната си работа.

Пловдив оставя значителен отпечатък върху творческия път на автора зад „Самотни илюзии”. Например, неговият критически текст „И потопен в мастилото на здрача” е посветен на великия лирик Добромир Тонев; там двамата се срещат по коридорите на Алма матер в града сред темата за урбанизацията.