Българският ум. Теория и история

Националният ум представлява колективно съзнание, което се формира от множество различни индивиди. Тези хора често работят самостоятелно, но усещат живота на своята нация като част от собственото си преживяване, размишляват върху нейните предизвикателства и се опитват да формулират идеите, които тя желае да изрази. Те са свидетели на своето време. Затова когато обсъждаме националния ум, трябва да помним, че той е едновременно абстрактен концепт и конкретна реалност. Не става въпрос за анонимността на фолклорните творци; тук говорим за конкретни личности с ясно изразено национално съзнание и мислене в рамките на това съзнание.

Когато разглеждаме историята на българския ум, всъщност проследяваме интелектуалната активност на неговите най-значими представители – тези, които са успели да уловят духа на времето си и да оформят основополагающи идеи в българската история. Въпреки огромното им влияние, те не винаги получават заслуженото признание; причината за това обаче не е тяхна винa, а нашата собствена леност и неспособност да задълбочим познанията си относно важните аспекти и истини за българския свят.