Руската култура

Църковнославянският език, който е внесен в Русия от България не само чрез писмени източници, но и устно - посредством богослужението, бързо се утвърдил като важен показател за духовната стойност на темите, по които е говорено и написано. България предоставила на източните славяни висшата езикова формация, наречена „полюса на духовността“, която значително обогатила нашия език и му дала нравствена сила да възвисява мислите и представите. Този език бил онзи, на който са били доверявани най-възвишените идеи; той служел за средство за молитва и създаване на тържествени текстове. През цялото време той стоял до руския народ и допринасял за неговото духовно обогатяване.

С времето поезията започнала да замества молитвите. Важно е да помним молитвеното наследство в нашата поезия и да запазим нейния стил с "високите ценности", отбелязва академик Дмитрий Лихачов.

Последната творба на известния учен Д. С. Лихачов представлява преглед на всестранното проучване на хилядолетната руска култура и нейното историографско значение. Академикът защитава хуманистичния подход към единството в културното пространство, опровергавайки множество митове относно европейската насоченост на руската култура, която интегрирала християнските ценности в себе си. Авторът многократно акцентира върху ключовата роля на българския народ в усвоението на християнската писменост. Освен това разкрива уникалността на националната идентичност в Русия, проявяваща се както в каноните на традиционната руска естетика, така и във православните религиозни практики. Тази дълбоко лична книга ще предизвика у внимателния читател чувство не само за свързаност с величествената култура и съдбата na Русия, но също така осъзнаването за отговорността ни към общото ни дом - живата природа около нас както и културата - част от света, изградена от човека самостоятелно.