Траки. Исторически и културен обзор

Изучаването, обяснението и оценката на тракийската история и култура от прехода между каменно-медната и ранната бронзова епоха (втората половина на ІV хил. пр. Хр.) до основаването на Дунавската българска държава през 681 г. се нарича в научните среди тракология. България представлява естественият център за нейното възникване и развитие, тъй като именно тук се оформят ключовите моменти в развитието, произхода, живота и характеристиката на тракийския народ и неговата култура. Тези територии обхващат днешните български земи – по-точно районите от река Дунав до Егейското крайбрежие с прилежащите острови, които съставляват ядрото на тракийската диаспора. През различни исторически периоди това разселване включва не само тези райони, но също така земите от Карпатите до река Дунав, части от Мала Азия, северното Черноморие, Кавказки области, Подунавието и множество места в Източното Средиземноморие; освен това разширява границите си към Двуречието, Египет, Северна Африка и римските провинции – последните представляват периферията на тази диаспора.

Димитър Попов е професор по история с докторска степен към Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Той води лекции по антична история и култура с акцент върху културните взаимодействия в средиземноморския регион и религиозните вярвания на индоевропейските народи със специално внимание към траките.