София Енигма-Стигма

С произведенията си като „Проглеждането на гледката. Из скромния опит на един съгледвач“, „Далматинецът Марципан. Декоративен мемоар в черно и бяло“, „Вещи и обнищвания в литературата. Литературният антиквариат“, „Комедиантите. Фарсове и водевили, а дори и табльо виван“, „Любовникът на лейди Чатърли и благоприличието на нетрагичното“, „Спекулативно-поетически разглеждания на времето у късния Хайдегер. Консеквенции на коинциденция“, „Светлописи. Есета върху избрани фотографии“ и „Приемът. Moralite. Kapuzinergruft. Символ-верую на неведомия“ Любомир Милчев успява да запази своя уникален статус като ерудит-хайдегерианец, изтъкнат стилист, дълбок познавач на фотографията и антикварните предмети, както и денди сред съвременната белетристика и хуманитаристика. Неговото писателско творчество няма ясни традиции в българската литература, макар че носи отпечатъка на историзираща стилистика; все пак той има значим предшественик – Чавдар Мутафов, който през началото на миналия век звучеше по подобен начин необичайно за своето време, както Милчев звучи сега.

Всяко негово произведение може да се определи като наръчник за наслаждение от прозорливост отвъд повърхностното ежедневие, използващ разнообразие от повествователни техники, философски разисквания и стилови подходи. Културните кодове се интерпретират игриво чрез материалността около нас; постигат се висоти извън тленността благодарение на остро настроени сетива към странности вътре в иначе банални ситуации. Всичко това представя загадъчна перспектива, която чака да бъде осъзната...