Османо-римска империя, българи и тюрки

Книгата предлага нетрадиционен поглед върху събитията, които са формирали Османската империя и установили ново управление, обединяващо балканските територии. В нея се представят факти, които рядко са обсъждани или напълно пренебрегвани от официалната историческа наука. Част от съдържанието е посветена на произхода и движението на прабългарските племена, със специален акцент върху тяхното хунско наследство.

Авторът подчертава тезата, че Османската империя е непосредствен потомък на римската универсална доктрина и следователно може да бъде разглеждана като Османо-римска империя. Някои от анализите целят да обяснят защо България не успява да стане типична европейска държава. Също така е изложена концепция за прогнозиране на бъдещото развитие пред българския народ в контекста на възможното влияние на страната върху световната тюркска общност. Чрез изследване на византийското деспотично влияние в региона и неговото сравнение с османския универсализъм като защитник на политическата толерантност, авторът въвежда иновационен подход към оценката на този исторически период.