Туран - от скитите и хуните до тюрките и българите

Стоян Динков е български геополитик, автор и художник, син на поета Иван Динков. Той е написал произведения в жанровете проза, поезия и история. Освен това е един от съоснователите на Клуба на младия български писател през 2003 г., както и на Центъра за стратегии и анализи през 2008 г. В периода 2007-2008 година е председател на партия "Зелена България", а между 2008-2009 г. оглавява Политическия съвет на "Зелена партия - Българските зелени". Членува в Съюза на българските писатели и в Съюза на българските журналисти.

Туран не представлява само географска територия или историческа област; той се разглежда като свещено пространство, наситено с история и динамика. Народите от този регион, които са предшествали българите, играят важна роля в развитието на цивилизацията.

Кои всъщност са българите? Откъде произхождат те? Защо днес ги срещаме разпръснати из различни географски области? Свързани ли са те с тюрките или пък с ираноезичните народи? Някои изследователи правят опити да разделят историята на дунавските българи от волжките такива. Как една малка миграция от Балх може да запази идентичността им през вековете – наречени балкари или балхари – докато преминават през множество исторически трансформации до степите в Източна Европа? И как след това някои учени отделят тези хора от многобройните тюркоезични племена около Черно море и ги определят чисто като българи?

Как точно миграцията от Балх стана причина за появата именно на “балканските” bългари? Общностите известни като Balkh-gurs /общини от Балх/ във Вунд (или Вананд) се оказаха предците ни, дошли много години по-късно в района, основавайки Дунавска България. Те придобиват статут едва след установяването си там, ставайки местни общности според възприятията „на местното население“. Според различни източници времето за тази миграция варира: единичен период посочва 45-та година след Христа; други твърдят III или даже IV век.