България и Византия - титани на кръста

През 924 г. византийският патриарх Николай Мистик, един забележителен средновековен интелектуалец, написал по повод войните между България и Византия следното: „...същата скръб, която винаги лежи в сърцето ми заради общите бедствия, които изтощават Божия народ —ромеите и българите. Защото и българският народ наистина е народ на Оногова, който изкупи българите със своята кръв и ги направи братя чрез осиновяването на Светия Дух". Този ключов откъс от едно негово писмо ни съобщава, че в началото на Х в., във времето на Златния век на Симеон Велики България и Византия били осъществили общо културно пространство - на Православната цивилизация. Не е случайно, че забележителният английски учен и философ на историята Арнолд Тойнби заключава, че България е не просто получател на византийска култура, а че е втори център на православието, който твори и разпръсква култура сред славянските и други народи.
Тази книга разказва за това - как от врагове на империята и „варвари" българите се превръщат в част от Божия народ и творци на Православната цивилизация. Как след само два века в съседство с една от най-забележителните държави в световната история България станала за нея освен военен конкурент и цивилизационен съюзник. Как в решителни моменти от историята българските владетели загърбвали краткосрочните интереси и вземали далновидни политически решения с огромни последствия за историята на Европа и православието.