България и Византия - титани на кръста

През 924 година византийският патриарх Николай Мистик, известен средновековен интелектуалец, споделя в писмо по повод конфликтите между България и Византия: „...същата скръб, която постоянно носим в сърцето си заради общите страдания на Божия народ — ромеите и българите. Защото българският народ е наистина част от Оногова, който със своята кръв изкупи българите и ги обедини като братя чрез осиновяването на Светия Дух". Този важен фрагмент от неговото писмо разкрива, че в началото на десетото столетие, по време на Златния век при Симеон Велики, България и Византия са успели да изградят общо културно пространство – основата на Православната цивилизация. Не е случайно, че видният английски историк Арнолд Тойнби отбелязва, че България не само приема византийска култура, а става втори център на православието с активна роля в разпространението й сред славянските народи.

Тази книга разглежда как българите преминават от статусa на врагове на империята до интеграция в Божия народ и творци на Православната цивилизация. След два века близост с една от най-влиятелните държави през историята България се утвърдила не само като военен конкурент но и като цивилизационен партньор. Как във важни моменти от историята българските владетели избирали дългосрочни решения вместо краткосрочни интереси с огромно значение за бъдещето както на Европа така и за православното христийство.