Български хроники Т.3/ твърда корица

Смятам, че е неправилно да се твърди, както съм го правил и аз, че петвековното турско робство носи отговорността за жалкото духовно състояние на българския народ. Всъщност, след освобождението ние излязохме с нова сила – жадни за свобода, вдъхновени от надежда и оптимизъм, обединени около общия национален идеал.

Истинската духовна трагедия настъпи по-късно. Националните катастрофи разрушиха България не само икономически и териториално; това бе по-малко важно в сравнение с разпадането на духа на народа ни. Изчезна предишната вяра в собственото възраждане; убити бяха надеждите му и рухнаха идеалите му. Оптимизмът и стремежът към щастие угаснаха, а веселостта помръкна – народът стана мрачен, зъл и жесток.

Той проявяваше склонност към братоубийствени конфликти, изпаднал беше в скептицизъм и инертност; безразличен към собствената си съдба той изглеждаше като болен човек в дълбока кома или летаргичен сън от който не може да се пробуди вече векове наред.