Да мислим възпитанието

Възпитанието представлява организирания процес на социализация на новото поколение. Можем да твърдим, че в нас съществуват две различни страни, които, въпреки че могат да бъдат разграничени само чрез абстракция, остават уникални. Първата е резултат от всички психични състояния и опити, свързани изключително с нашата индивидуалност и личен живот – това е нашето индивидуално "аз". Втората страна включва набор от идеи, чувства и навици, които не представят единствено нас самите, а по-скоро групите или общностите към които принадлежим; тук влизат религиозните убеждения, моралните принципи и практики, както и традициите на различни национални или професионални колективи. Съчетаването им формира нашето социално "аз". Основната цел на възпитанието е да утвърди това социално "я" у всеки индивид.
Емил Дюркем