Българското образование между съветизацията и традицията 1948-1959

Настоящата книга има за цел да изследва еволюцията на българското образование през различните исторически периоди, като акцентира на сходствата и разликите между тях. Тя ще анализира положителните и отрицателните аспекти на настъпилите промени, стремейки се да отдели ползите от съветския опит от негативното влияние, което той оказва, включително идеологизацията на образователния процес.

В книгата не е обхванато висшето образование поради неговата уникалност. То в България е много по-свързано с научната сфера отколкото със средното училище и получава специално внимание от управляващите, които му възлагат специфични задачи. Заради това авторката счита, че то заслужава самостоятелно проучване.

Основните въпроси, на които книгата търси отговори са следните:
Първо, да проследи развитието на образованието и политиката в областта на просвета в България между 1948-1959 г., анализирайки органите за нейното реализиране, институциите и механизмите за вземане на управленски решения.
Второ, да посочи конкретни изменения в българските училища - как традиционният подход се комбинира с нововъведенията и какви резултати произтичат от тези взаимодействия.
Трето, да разкрие основополагающите принципи на новата доминираща идеология в образованието и ролята й при формирането на ценностна система у учениците; дали тази приемственост е успешна.

Авторката планира също така да разгледа влиянието върху учителите и инспекторите – хората зад изпълнението на тези политики – доколко те успяват да се адаптират към променящия се контекст και условия. Ще бъде обсъдено как работят те под ръководството си във всичките аспекти свързани с техния труд.

Накрая, една от задачите пред книгата е представянето на общия статус quo относно образованието глобално; тя ще сравнява различни образователни системи с цел установяване позицията na Bulgaria както регионално или европейски , така și световно ниво.