Раздавачът на щастие

Книгата определено заслужава вниманието на читателя, подобно на творбите на Исабел Алиенде. Лаура Ескивел се вписва в характерната латиноамериканска традиция с нейната емоционалност и изразителност, както и със склонността към буквализъм и свръхестествени елементи.

"Раздавачът на щастие" разглежда теми за голямата любов, която е едновременно споделена и обречена, отговорността и последствията от нея, както и миналото и смъртта, които активно присъстват в настоящето ни. Книгата акцентира върху сетивата – зрение, слух и глас – техните преводи в чувства и послания. Сетивата генерират невидими енергии, които предават важни съобщения; необходимо е да намерим рецептор за тяхното приемане. Най-голямото страдание настъпва тогава, когато тези послания останат недоразбрани или игнорирани.

Главният герой телеграфист символизира самия телеграф като средство за комуникация – той стои в основата на модерния начин за обмен на информация. Телеграфът предава съобщения без конкретна цел; но когато опитаме да насочим съобщенията си умишлено, последиците са неизменими. Историята около Хубило показва как намесата му във връзката между думи и желания води до наказание: той се стреми да контролира всичко - да установява точен контакт между сигнали и реакции - но пропуска гласа на собственото си дете или жена си.

Хубило може би успява да възприема чужди послания като свои собствени, но проваля разчитането им при близките си хора. Въпреки трудностите обаче запазва убеждението си за значението на думите – те трябва да предават любовта ни дори когато срещаме пречки по пътя към разбиране един друг.

(Амелия Личева)